За споделянето

За споделянетоВсеки човек трябва да си намери подходящ начин да споделя своите радости, чудеса, болки, борби и колебания, а всеки от нас ги има. Пред какви ли не неща се изправяме, чудим се какво да правим, изобщо изживяваме най-различни неща, понякога дори невероятни и трупаме различни опитности. Почти винаги едни и същи неща, различните хора, преживяват по различен начин. Всички сме различни, както са многолики и цветята, но по същество сме еднакви, само външния ни вид се различава.

Приятелството и изобщо общуването са едни от най-ценните дарове на този свят. Затова не бива да сме прекалено строги спрямо хората. Всички грешим. Хората поначало са добри, но понякога вършат лоши неща и след това съжаляват. Най-лесно е отстрани да си седим и да съдим, но нямаме това право. Човек сам взима решнията и си носи последствията. Много пъти сме давали съвети на някого да не прави дадено нещо и след това си казваме, че е трябвало сам да си го изживее и да се “опари”, да си мине през този урок. Нека да помагаме с каквото можем на хората да се поправят (ако те го искат), нека им вдъхнем кураж, нека сме хора, които ги е грижа за нашето голямо семейство-човечеството! Няма застраховани хора, че утре няма да са в същата или в по-лоша позиция. Нищо не се знае, но нашето отношение гради бъдещето ни.

Всеки човек знае, че когато споделяме ни олеква. Психолозите съветват да напишеш тайна и след това да я изгориш. Българите не сме толкова склонни да посещаваме психолози, а предимно си имаме приятели и семейство за отдушник. Често посягаме и към услугите на чашката, но трябва да сме умерени, защото нищо крайно не е добро. Всеки знае, че алкохолът на никого не прощава.

Дори ако сте вярващи знаете, че споделения грях е половин грях. Освен това по този начин учите хората какво да не правят. Неслучайно се вживяваме във филмите и изживяваме опита и емоциите, който ни предават героите. Имаме афинитет и към клюките, които много сплотяват. Разбира се, че не са добри, но …

Наскоро дъщеря ми поиска да я преместя в друго училище, защото нищо не учели и ми изброй ред причини. Накарах я да напише всичко и когато го прочетох излезе, че проблемът и е от личен характер-конфликт с друго дете, а всичко останало нямаше значение. Споделянето дори на лист помага да излязат наяве съвсем други неща, за които ние самите не си даваме сметка.