Децата

децата 1Децата осмислят живота и дават пламък в сивото ни ежедневие. Раждат се толкова чисти, необременени, истински и вместо да се учим от тях, ние поетапно започваме да ги въвличаме в този свят, където се губят. Те забравят за свободата, за собствените си стремежи и мечти, неусетно стават агресивни, свръхактивни, мързеливи, болни, геймъри, телеманиаци и т.н. Неусетно стават нещастни като нас възрастните. Тази неудовлетвореност не се отнася за всички деца, но трябва да внимаваме, защото зависят преди всичко от нас и толкова трудно се възстановяват. Ние не го правим нарочно, а просто не сме подготвени, системата е такава.

Когато са малки ги учим на всичко, изграждаме ги като личности и те са нашето бъдеще. Толкова са прекрасни, изключително зареждащи, забавни, интересни как възприемат света. Ние искаме да им покажем всичко и дори се колебаем за лошите неща. Не искаме да ги натоварваме. Ако можеше всичко да е само хубаво…. Ние сме им най-близките и им мислим само най-доброто. Съоветно очакваме да ни вярват безрезервно и да ни слушат за всичко, но уви… нещата не винаги се нареждат с лекота, а и не винаги знаем какво е добро за тях. Виждаме, че не винаги резултатите са добри за самите деца и понякога се стига дори до крайности. След това се питаме как е възможно…

децата 1-2Много се говори за индигови, кристални, диамантени и какви ли не деца и раси. Те наистина са други. Толкова са умни, а ние не винаги успяваме да прозрем това. Мислим, че правят нещата случайно, че са чули това от някъде другаде и искаме ние да сме авторитетните. Напр. преди няколко години една баба се скара на детето си и то я попита: „Бабо, защо ми се караш толкова, та нали аз съм си те избрала?” Тази баба не допуска, че това три-годишно детенце има в предвид, че я е избрала на онзи свят, духовния. Ако и го кажем, рискуваме да ни сметне за луди.

Всъщност много учени се занимават с деца, които притежават особени психически способности. В много държави като Русия, САЩ, Китай и Мексико дори има специални училища, в които те развиват своите способности като лечение, ясновидство, телекинеза, телепатия. Всеки може да се запознае с информацията по тези въпроси. За обикновените хора обяснението е, че сега децата имат много информация, но това не дава отговор за децата с невероятни дарби.

Моите деца са си съвсем обикновени на пръв поглед, но аз знам, че са специални. Голямото ми момиче от мъничко вечер ми пожелава нещо изумително: „най-сладките сънища на Вселената!” и не го е чула от други деца и филми. Малкото (на две години) е толкова изпълнено с любов, че всичките и играчки се целуват, а всички животни по улиците и в зоопарка са и приятели. Не съм я научила аз дотолкова да обича и не го отдавам на нещо видяно, а тя просто си е такава. При нея само с обяснения и с добро стават нещата.

Виждам около мен децата колко са умни, какви умения притежават и колко са по-добри във всичко. Нямам в предвид, че всяко дете трябва да надмине постигнатото от родителите, а по-скоро визирам деца, които си се раждат с таланти и дарби. Когато срещам тези деца много им се радвам и възхищавам. Дават ми надежда за едно по-добро бъдеще.