Децата 5 (изкуство и игри)

Децата 5 (изкуство и игри)Всеки човек има нужда да се изразява и да създава. Понякога децата имат нужда от леко насърчаване от наша страна да се занимават с изкуство, спорт, музика и танци. Каквото и да правят винаги е добро и красиво. По този начин децата ще изразяват вътрешните си настроения и емоции, това ще им е отдушник и ще можете да ги разберете по-добре. Понякога това отношение към тези занимания остава за цял живот. Хубаво е, особено в кризи като пубертета, когато имат нужда да се изразят по този начин, а не да дават израз на деструктивни методи. Дори да им помогнете да изградят любов към природата е повече от прекрасно.

Като пример за разбирането чрез изкуство на малкото дете е рисунката. Накарайте го да ви нарисува семейството си, но без да се намесвате с думи и ще откриете много отговори. По-едрите фигури са по-значими, появяват се странични хора, които детето смята за важни,а вие дори не подозирате. Случва се детето да се изобрази като най-незначително и това е сигнал за вас, че не му давате свобода. Възможно е да липсва някой-така е и в живота му. Обърнете внимание на детайлите и цветовете-цветни или сиви тонове използва и за кого. Можете да разширите изследването и да му разкажете, че е дошла една магьосничка и е превърнала цялото семейство в животни, а то трябва да ги нарисува, но не давайте примери. Отново тълкуването е аналогично и преценете значимостта и характера на изобразените животни.

Днешния забързан свят стресира и уморява възрастните, а какво остава за горките деца. На тях им се иска да имат повече свобода, а не толкова ограничения и рамки. Намесваме се дори в игрите: „Много сте шумни, не викайте!”; „ Не скачайте, че съседите!”; „Така цапате.”; „Не си играйте с това дете!” и др. подобни изказвания. Всичките тези „НЕ-та” са крайно неефективни за едно възпитание и се старайте да ги намалите. Винаги трябва да говорим положително и поощрително. Ако кажете на някое дете, че е лошо и то найстина ще докаже това твърдение с поведението си. Винаги се коментира лошата постъпка, лошото действие и никога не се определя детето като такова.

Децата 5 (изкуство и игри) 2Игрите с децата са едно прекрасно забавление и начин за изразяване на нашата любов. Вдетеняването трябва да е от сърце. Всяко дете има различни интереси, а и всичко зависи от възрастта им. Ние сме с две деца- на 8 и 2 години и играем на сляпа баба, търсене на съкровище, криеница, разделяме се на отбори и се целим с чорапи, навити на кълбо, на топка, пързаляме се с шейни, творим и други.

Когато си имам работа давам на децата да цапат-рисуват с водни бой или с ръце, готвят с истински продукти, мокрят и после почиствам. Не разбирам защо някои родители са толкова строги и не разрешават хиляди неща от мързел да почистят. Нали трябва да не ограничаваме чак толкова децата? На площадката редовно чувам обяснения като: „ не на земята, че се цапаш; не пипай-мръсно е” и т.н. Моето семейство вечно дава лош пример, че сме по-разголени, ходим боси, седим или лазим по земята, джапаме в локвите и т.н. Съответно и другите деца започват да искат нещо като нас, но родителите не разрешават и ни гледат строго, а понякога дори се случва да изразяват словестни напътствия и възмущения. Винаги ми става смешно.

Напр. в Скандинавсите страни децата с температура са в локвите и не са навлечени. По принцип на деца им е толкова топло, колкото и на вас. Както си ги научите от бебета, а и те боледуват предимно от вируси, а не толкова от сладолед или разголване. Изобщо много ненужно ги обременяваме и не ги слушаме за нищо. Те имат нужда да опитват, за да се учат и да си развиват въображението. Мислим си, че знаем всичко, ние сме прави и само се налагаме на децата. Къде остава потъпканата личност на детето? То трябва да участва в избора на дрехи, в решението къде да отиде и какво да прави. Ако сега не се научи да прави избори и след това, като възрастен индивид ще чака друг да взима решенията и няма да има вяра в собствената си преценка, няма да има самочувствие и дори ще бъде „тъпкано” от останалите. Далеч съм от това всеки да иска да е лидер, защото всички са различни. По-малките дори често злоупотребяват, но трябва да се търси средата и да се правят компромиси, а когато е нужно да ги насочваме кое е правилно. Моите деца например биха стояли цял ден пред телевизора и компютъра, няма да излязат и ще ядат само лакомства.