Крем супа от нахут

Необходими продукти:

200 г (една купа) нахут

1 глава лук

1 морков

1 червена (може и зелена) чушка

джоджан

зехтин (олио)

сол на вкус

щипка индийско орехче

щипка къри

1 кафена чаша – около 100 мл прясно мляко

пожелание – 1-2 скилидки чесън и малко стрити сушени манатарки

 

Начин на приготвяне:

Нахутът набъбва двойно или тройно. Почистваме, измиваме и го накисваме във вода от предишния ден (най-малко за 4 часа). Аз го накисвам за около 24 часа. Това значително намалява времето за варене, а и по-кратката термична обработка запазва повече полезни хранителни вещества.

Нахут преди и след накисване
Нахут преди и след накисване

Преди да готвим супата, трябва да прецедим нахута с гевгира, измиваме го с вода и го поставяме на котлона да заври с нова вода.  Първата вода след завирането се изхвърля. Поставяме нахута да ври с вода в съотношение 1:4 (една купа нахут и 4 купи вода). В случая добавих 1 литър вода, но не е нужна такава прецизност. Прибавяме ситно нарязаните зеленчуци и джоджана. След като супата заври трябва да намалим котлона, за да къкри на слаб огън.

Вари се докато нахута омекне (на мен ми отне час и 20 минути). Възможно е да ври повече време и тогава може да се наложи да доливаме вода, като трябва да внимаваме да не е твърде много, за да не получим рядка супа. Трябва да имаме сравнително гъста консистенцията.

Към сварения нахут се прибавя зехтина, солта, индийското орехче и кърито. Всичко се оставя да ври още 5-10 минути. След това пасираме супата до хомогенна смес и прибавяме прясното мляко.

Приготвяне на крем супа от нахут
Приготвяне на крем супа от нахут

Забележка: след варене може да олющим нахута, като ще получим много фино ястие, но тази трудоемкост ще намали хранителните му качества. При ядене въобще не ми прави впечатление да има люспи в супата.

 

Ползи от нахута:

Нахутът, наричан още леблебия или сланутък, е бобово растение. То е едно от най-древените култивирани растения. Археологическите сведения сочат, че произхожда от района на Близкия Изток (библейския град Йерихон) още преди 7500 години.

Нахутът е преди всичко символ на ориенталската кухня, но е широко разпространен в цял свят. Той е част от традиционната кухня на много народи, като е трето по популярност в света бобово растение след фасула и граха.

В житието и успението на Св. Иван Рилски срещаме нахута като растение. В него научаваме, че великият български светец се е хранел с него.

Съществуват два основни вида нахут: деси (малки, тъмни бобчета, с груба, набръчкана повърхност) и кабули – по-разпространен в Европа, като бобчетата са големи и бежoви с гладка повърхност. Сортовете са десетки, различаващи се по вкус, гладкост и цвят на бобовите зърна – светлокафеникави, червени, бежови, кафяви и дори черни.

Когато купуваме суров нахут може да разгледаме сърцевината на бобчето за проядени или загнили участъци. Дори може да помиришем насипните зрънца за плесен. Съхранява се на тъмно, хладно и сухо място, за да не покълне, защото се разваля много бързо.

Приложението на нахута е много широко. Най-популярните храни за нас са хумус и фалафел, но  все по-често се среща в салати, гозби и супи. С брашно от нахут може да се приготвят торти, кексове и други сладкиши. Любителите на кафето могат да го заменят с безкофеиново кафе от леблебия. Ако ни е вкусно можем да си приготвим кълнове от нахут (необходими са 3-4 дни), защото така ще консумираме десетократно по-богати на хранителни вещества ядки.

Нахутът е богат на минералите –желязо, калций, натрий, цинк, фосфор, магнезий, манган, мед и селен, а от  витамините – A, C, Е, B и PP. Съдържа фолиева киселина, която е важен хранителен елемент за бременни жени.

Като добър източник на протеин, нахутът е препоръчителен за вегетарианци, защото успешно замества месото.

Ползите от консумация на нахут са много. Той е мощен антиоксидант, укрепва имунната система, предпазва от ракови заболявания, спомага за нормализиране на кръвната захар и кръвното налягане.

Богат е на фибри и подобрява храносмилането, подходящ е за хора, които се стремят да отслабнат.

Древните египтяни и арабите го използвали като мощен афродизиак.

Предпазва от заболявания на простатата. Подобрява общото състояние на кожата и косата.

 

Здравословни рискове:

Поради високото ниво на пурини (свързани са с производството на пикочна киселина) е желателно хора, които имат подагра и бъбречни проблеми да избягват системната консумация на нахут.